Българският национал Симеон Николов продължава да затвърждава статута си на една от новите фигури в световния волейбол. След историческото сребро на България от Световното първенство през 2025 година, разпределителят направи ключов избор в кариерата си и се присъедини към „Локомотив“ (Новосибирск). В интервю за „Чемпионат“ пред Елена Коваленко той разкрива философията си за играта, живота в Русия и голямата си цел.

„Дойдох тук, за да играя“

Още в началото на професионалния си път Николов избира трудния маршрут. Вместо да търси по-удобна среда, той залага на развитие чрез конкуренция и отговорност.

„Русия беше единственото място, където ми предложиха да бъда титулярен разпределител. Исках да играя, а не да бъда втори номер.“

Въпреки интереса от Италия, решението му е категорично:

„Не исках да отида в по-слаб отбор. Предпочитам да се боря за медали в Русия.“

Дори климатът и условията не са фактор.

„Знаех, че ще е много студено, че ще има много пътувания, но това не ме интересува. Дойдох тук да играя волейбол – това е приоритетът ми.“

Под натиск – и точно това му харесва

Руската Суперлига се оказва сериозно изпитание не само физически, но и психически.

„Сезонът е много дълъг и тежък за психиката и тялото. Трябва да си концентриран във всеки мач.“

Според Николов именно това е средата, в която се изграждат големите играчи. Конкуренцията в челото е изключително изравнена, а битката за титлата – напълно отворена.

Целта на „Локомотив“ е ясна:

„Трябва да сме в отлична форма, да играем по-добре в защита и да намалим грешките. Ако го направим, имаме шанс за титлата.“

Разпределител с манталитет на лидер

Николов не е типичният разпределител – той носи точки, поема отговорност и влияе пряко върху резултата.

„Харесва ми да правя точки. Това помага на отбора и оказва натиск върху съперника.“

Но най-силният му коз е отношението към съотборниците.

„В 95% от случаите аз ще отида при нападателя и ще му се извиня. Ще му кажа, че следващата топка ще е по-добра.“

Това е поведение, което говори за зрялост и лидерство, рядко срещани при толкова млад играч.

А когато става дума за манталитет, Николов е пределно ясен:

„Ако искаш да си добър, трябва да си като куче – и на игрището, и извън него.“

Уникален, но със свой стил

С височината си над два метра, той променя представите за ролята на разпределителя.

„Да, уникален съм, защото няма много такива играчи. Но не правя нищо лудо – просто имам свой стил.“

Въпреки самочувствието, остава здраво стъпил на земята и насочен към развитие. За №1 в света посочва Майка Кристенсон.

Пътят на България – от съмнение до финал

Сребърният медал от Световното първенство не е случаен според него.

„Очаквахме го. Знаехме, че ако играем добре, можем да стигнем до финала.“

Ключов момент е реакцията след неуспеха в Лигата на нациите.

„Подобрихме играта си за кратко време. Понякога просто трябва да продължиш да се бориш.“

Любопитен детайл от турнира е строгият режим:

„Говорехме само с родителите си. Не исках да чувам външния шум.“

А спомените остават силни и до днес:

„Когато гледам мачовете, настръхвам.“

Животът в Русия – между адаптацията и самотата

Николов намира сходства между Русия и България, което улеснява адаптацията му.

„Русия прилича на България, затова свикнах бързо. Харесва ми страната.“

В същото време признава, че началото не е било лесно.

„Чувствах се сам, защото не говорехме на един език. Когато започнахме да общуваме, всичко стана по-добре.“

Големият град му дава и друго предимство – анонимност.

„Тук никой не ме познава. Аз съм като всички останали.“

Семейството и неизбежният избор

Волейболът е естествен път за него, но не и единственият възможен.

„Ако не беше волейболът, щях да опитам да стигна до НБА.“

Днес обаче той споделя игрището и с брат си – нещо, което определя като „много забавно“ и дългоочаквано.

Малките детайли, които правят разликата

Адаптацията включва и дребни, но показателни моменти – от различната топка до ежедневието извън залата.

„Това не е любимата ми топка, но трябва да се адаптирам.“

А извън игрището:

„Харесвам борш, но и други супи. И сирники.“

Без еуфория, с поглед напред

Въпреки бързия възход, Николов отказва да се възприема като звезда.

„Нищо не се е променило. Същият човек съм.“

Той отхвърля и идеята за късмет:

„Резултатите са от работа и воля.“

И остава фокусиран върху следващата цел.

„Мечтата ми е да играя на Олимпийски игри“

Това е целта, която стои над всичко останало.

Без украса. Без излишни думи. Само посока.

И след всичко, което вече показа – изглежда въпрос на време.